Произволна история
Последни истории
Популярни тагове
Популярни обекти
Ден 1
()

01.05.2014 – четвъртък: През задръстванията на изхода от София до Велинград и пещерата Лепеница

     Първи от поредица 6 почивни дни. А за нас – 11, тъй като сме „терикати” и сме си пуснали отпуска... Чисто новите ни Oilaripi.com! велосипеди чакат в антрето да ги натоварим на буса на Сашко и да поемем към Велинград. Даже нямахме време да ги разтъпчем, така да се каже, тъй като ги имахме от (цяла!) една седмица, през която не спираше да вали. Е, няма да ми е за първи път да тръгвам на по-дълго пътешествие абсолютно неподготвена... С всичко се свиква в течение на случващото се, а и не може цял живот да чакаме да сме „готови” – такъв момент никога няма да настъпи...

    07:59 и още сме у дома (а вече трябваше да сме тръгнали, срещата ни със Сашо и Марги беше в 7:00ч., иначе аз защо станах в 5:45?!). През нощта сме получили SMS от Сашо: „Може ли да дойдем в 8:00?”, на който Живко е отговорил още по-късно вече сутринта: „Да, може.”, та не сме сигурни кое и докъде е било прочетено... Но явно ще дойдат към 8:00, де. А, ей сега се обадиха, че малко ще позакъснеят, чакаме ги към 8:30. Е, така е, с този трафик по празниците! ;)

    Живко се чуди дали да не си вземе компютъра... УЖАС!... След дълго преговаряне май го навих да не го прави. Аман от тия компютри! Работим на компютри, а като се приберем, пак сядаме пред тях, за да довършваме извънработните ни проекти. Искам 11 дни без да ме облъчва монитор, очите ми да си почиват с различните нюянси на хлорофил А – преобладаващият цвят на Родопите в момента...

    Всеки от нас има по 15 кг багаж (общо тегло), разделен както следва в 2 раници и 4 отделения дисаги. Живко носи палатката и все още няма вода, а аз съм се заредила с 3л, при мен е аптечката и като си купим храна – честта да я нося ще бъде изцяло моя. Ситуацията с дрехите е много сложна, тъй като в Западните Родопи очакваме сняг и киша, температури около и под нулата и мнооого дъжд, докато на изток гежата може да се качи и до 20-25 градуса! Та, както резюмира нагледно Живко, за Велинград имаме дебели панталони (в неговия случай зелен военен клин), а за Кърджали – къси гащи тип хавайски. smile Аз съм си приготвила 2 клина, 1 комплект горно и долно термобельо, още едно горно термобельо, полар с цип и полар без, яке. В най-лошия случай, ако един кат дрехи ми е напълно мокър, ще си облека всички останали едни върху други и влизам в чувала... Няма какво да го мисля толкова и да се притеснявам, нали?...

     „Много съм недоволен от транспортната услуга!” – каза Живко и настоя да го запиша, ахахахах, това към 8:25ч. Не стига, че Сашко и Марги се навиха да ни закарат до Велинград (за по-накратко към Лешко, Благоевградско, за да избегнат задръстванията laughing), ами и претенции има! В противен случай трябваше да хващаме влак до Белово и да караме оттам или два влака до Велинград (с около 3-4 часа престой между двата), или автобус, ама чак в 13:00ч.

Ден 1 / 11 / Щракнете за да разгледате галерията

     Към 8:45ч. Марги и Сашо бяха на линия. Ама нещо ни домързя да тръгваме веднага, та се товарихъме бавно, пихме кафета и сигурно към 9:30 чак тръгнахме с всичката лудница в София, която се изнасяше от милната столица към по-хубави места... Трафикът на магистралата беше интензивен, но някак си добре го преживяхме в отличната компания на обитателите на буса. След като отбихме от магистралата, животът сякаш стана по-хубав. Първо спряхме близо до Виноградец, за да си напазаруваме домашни зеленчуци и домашни луканки. Аз взех едно боровинково сладко за Марги и Сашо, а Марги взе, че ми подари от лютеницата й – производство 2013! В прекрасното дефиле на река Чепинска слънцето, което ни огряваше до тогава, изчезна зад дебела пелена от навъсени облаци. Трябваше да свикваме с мисълта за непрекъснатия дъжд, не се очертаваше скоро да спира. Колко „яко”, най-обичам да карам колело с шнорхел!

     Почти неусетно се довлачихме с трафика до Велинград, където пак пазарувахме храна (всичко останало, което би могло да ни се дояде), Живко взе по един ластик за багаж с кукички по препоръка на Марги и Сашо (за допълнително укрепване на инвертара) и хапнахме набързо по една мазна (както си трябва) баничка/ принцеси. По някоето му време, най-сетне, с Живко поехме на път с велосипедите. Само двамата, с колелата и дисагите. Прекрасно чувство на свобода и свежест!Ден 1 / 12 / Щракнете за да разгледате галерията

Ден 1 / 13 / Щракнете за да разгледате галерията     В този момент започнах да се убеждавам, че наистина с хубавото се свиква лесно, защото откакто се качих на новия ми велосипед, нямам забележки към него! (Очаквах да ми е много странно широк волана, защото е такъв спрямо другото ми колело; да имам проблеми със сменянето на скоростите, докато свикна с новия модел; педалите да са ми неудобни; да изпитвам странно чувство заради предната вилка, която потъва – абсолютна новост за човек, карал винаги до този момент с твърда вилка!...). Всъщност доста бързо свикнах с новостите! Жи благоволи по някое време да ме светне, че вилката ми се отключва и заключва, иначе можеше и да не разбера през целия маршрут, толкова съм отвеяна и заплесната!

     На изхода на Велинград се обадихме контролно на родителските тела и точно тогава небето изгърмя веднъж и като че да се отвори дупка в него – заваля без изгледи да спира, та карането ни за този ден „отиде на кино” или поне нямаше как да продължи със същата интензивност... От този момент до края на деня редувахме бутането с каране в малките промеждутъци на по-лек дъжд или бездъждие. (Един камион, пълен с шарено-забрадени баби, профуча покрай нас и изчезна бързо, както се беше появил).

    Скоро стигнахме до пещерата Лепеница (не валеше) и по препоръка на Сашко я посетихме, което ни отне околоДен 1 / 17 / Щракнете за да разгледате галерията 1:30ч. (важно е да споделя според мен гениалното изказване на Жи за пещерната кал: „Пещерната кал не може просто да изсъхне и да падне! Тя се набива в порите на скъпите мембрани със силата на стотици милиони микрокристални ножчета, които при всяко движение я разрязват и унищожават отвътре...” – сякаш наистина го почувствах, така като го каза! laughing ), а на излизане: ИЗНЕНАДА! Отново валеше... Но поне хората от пещерата, след като бяха спрели да ни третират като лигави софиянци, ни отправиха две атрактивни предложения за пренощуване: 1) на около 4км от входа на пещерата имало овчарска вила, в която щели да се събират няколко компании и сме можели да се сместим там; 2) в тяхната малка стаичка до самата пещера можело да останем, при условие, че не забравим да заключим с катинара на тръгване. Така към 17:00ч. (знам ли точно колко часа е било? – нямам включен телефон => нямам часовник => колко прекрасно спокойно и свободно се чувствам!) останахме пред пещерата да обядваме/ вечеряме, без да сме взели окончателно решение къде да спим заради надеждите ни, че дъждът може и да спре (което така и не се случи!).

Ден 1 / 19 / Щракнете за да разгледате галерията    В крайна сметка избрахме втората опция – защото не ни се моркеше (още и отново), а и заради уюта на самотата. В момента, в който аз си припомнях всички малки детайли от деня, пишейки, Живко се опитваше да измисли как да си затворим вратата отвътре (очевидно беше направена само за да се затваря отвън! Ами да, разбира се! Това е толкова естествено в тази планина!), а колелата много умело ги бяхме завързали навън. Парен каша духа, дето има една приказка, а след кражбата посред бял ден на Живковото колело в Бреша, Италия, вече не се доверяваме на случайността...

     Та седя и си мисля, в края на този максимално хубав при минимално хубави метеорологични условия ден, че Родопите наистина са събрали само най-чистото и доброто от човешкия нрав и щедро го раздават на пътуващия из тях. Това го казвам не току-така, а защото в момента се намирам на сухо, с топъл чай, солети и ключ за катинара за колибката на пещерното дружество „Суткя” (гр. Ракитово) пред входа на пещера Лепеница – в нова вселена, тотално различна от вчерашната работна и компютъризирана атмосфера...

   Ако искате да видите карта на маршрута от Ден 1, можете да го направите тук . 

 

 Ден 1 / 20 / Щракнете за да разгледате галерията      Ден 1 / 21 / Щракнете за да разгледате галерията    Ден 1 / 18 / Щракнете за да разгледате галерията