Веднъж, докато се давехме в безспирен дъжд в Славянка, забравили да си вземем шнорхелите (защо ли?!), си говорехме за българските планини и невъзможността да обявим някоя за „любима”. Как може да има изобщо хора, които да сравняват Рила, Пирин, Балкана, Родопите, Средна гора, Странджа, Краището и т.н.? Всеки от тези масиви пази толкова уникален свой дух, че трудно могат да бъдат сбъркани... Тогава от устата на Живко излезе фразата: „Родопите... Родопите те убиват с нежност!”

Няколко седмици по късно поехме с велосипеди по маршрут, вдъхновен от придобилата популярност Рудопия, трасирана от Bikearea, който прекосява Родопите от запад на изток. Около 400 км в безкрайните им гори, обитавани от животни и хора, където водата, беседките и човешката добрина нямат край. След като завършихме нашето преминаваме по маршрута, мога да кажа, че, да, Родопите те убиват с нежност, в моментите в които не се опитват да те удавят в дъжд, съборят в сняг или изпържат на слънце. И въпреки това остават несравнимо магнетични и прекрасни!...