06.06.2014: Тежко по Гергьовден!

Въпреки късното лягане предходната нощ и яснотата, че този Гергьовден няма да бъде по-малко изтощителен, станахме рано, защото имахме цял куп неща, които трябваше да свършим в единствения ни почивен ден от маршрута! Като за начало трябваше да отидем да си вземем велосипедите от Енчец с колата на Миро, да си купим нови калодки и по някое време да ги сменим, Живко беше препоръчително да си купи верига, Яската трябваше да заведе Живко на вело магазин, ама и Тошко на монтьор, че нещо колата им се беше счупила, ама имаше да ходи и до тях, като не забравяме всичките му задължения около двете кучета, които хич не бяха малко. Освен това според първоначалния план Георги трябваше да празнува на вилата на Яската, но времето не изглеждаше много стабилно, та от рано стана ясно, че купонът ще бъде у Миро и както си мислех да остана в периферията му, изведнъж се оказах в центъра и то нещо като домакинка - единствена жена, обитаваща макар и временно пространството на предстоящото събитие. Затова реших, че мога да си позволя да не участвам във всички предобедни планове и да си направя една немъжка сутрин. Когато всички се раздигнаха от апартамента на Миро, аз се сдобих с ключове от дома му и пълната свобода да правя каквото си поискам. И естествено - хванах да поизчистя, тъй като в апартамента цареше ергенски безпорядък :) Малката Юта все още не се беше научила да пикае само навън, та навсякъде имаше освен разпердушинени играчки и локвички изненадки. Междувременно пуснах и една пералня, за да се изпера всичките ни дрехи с Живко,че вече миришеха многопластово - на няколко слоя пот. 

Като приведох нещата във вид, си взех един душ и реших да се разходя до пазара (който не бях съвсем сигурна къде точно се намира), за да купя малко продукти за магданозени кюфтенца - бяха ми се прияли с бясна сила, а и мисълта, че цял ден ще мирише на агнешко и ще гледам как чиниите ме заобикалят, засилваше вегетарианския ми апетит - трябваше да се спасявам някак от отрупаната трапеза, на която нямаше да има нищо като за мен…  Звъннах на Яската да ме навигира. Еднопосочната разходка до пазара се оказа 25 мин+, но пък времето беше прекрасно, пътят ми прекосяваше Ардата - какви страхотни заблатени места имаше под моста, пълни с всякакви видове птици, истински рай за орнитолога! - и достигаше кулминативната финална точка - пазара. Хубав, истински пазар, който имаше много дух и достана пръв поглед скрити взаимоотношения. Можех да напиша още една дипломна там без проблеми! Ама някой друг път!  Накупих каквото ми трябваше и поех по пътя наобратно.

Като се прибрах (към 11:00 ч), домът на Миро вече се беше изпълнил с хора, които режеха салати, някои пиеха кафета, други вече бяха минали на ракии… Скоро се появи и една тава с агнешко, около която настана голяма шетня. Като приключиха с приготовленията за софрите, аз се отдадох на готвене на моята идея, като се изолирах от убийствено силната миризма на агнешко и от голямата шумотевица. Едно момиче - Кирилка (носи името на нашето куче! Само че ние на кучето му викаме на галено Рилка, а на мацката й викаха Кики), дойде да ми помага - оказа се, че и тя не яде агнешко.

Времето течеше, ние си готвехме, а градусът при момчетата се покачваше с всяка изминала минута. Скоро компаниите започнаха да се сменят: смяна 1 предостъпи вниманието на именика и мястото около масата на компания номер 2  и така картинката се смени 3-4 пъти до края на деня. Най-големи герои обаче бяха тези, които преживяха всички смени, в това число и аз, въпреки че дългите празнувания винаги са ме изтощавали, а това заплашваше да се превърне в безкрайно.  По едно време Ангел донесе една змия от зоомагазина, извади я и взе да я разнася из апартамента. А като му мина меракът, я върна обратно в кутията й и я сложи в шкафа с чиниите. После наняколко пъти се стрясках, като бърках вътре: отварям, посягам и - хоп! - змията  , въпреки че нямаше какво да ми направи, просто си е стряскащо да имаш влечуго при посудата... 

Следобед пристигна и компанията от предишния ден - нашите спасители! С тях добре се посмяхме, защото се появиха в момент, в който Миро вече се беше поотпуснал и свободно говореше за клиторния оргазъм при кравите и повишените възможности за успешно осеменяване при наличието на такъв. Разказваше в детайли за дъъългите си розови ръкавици, с които “обработва пациентките”.  Винаги съм обожавала да го слушам, като превключи на подобна тема. А след тези разговори и като се събуди малкият Яворчо, взе, че го гушна в скута си и заприлича напълно на гнездяща птица, както вметна Жоро. Говореше му и го гледаше по един много специален начин, който детето усещаше и отвръщаше с поглед с най-широко отворените си очи. Тази идилия се наложи да бъде прекъсната от Яворовите спътници, които вече трябваше да потеглят към София. Ваканцията продължаваше само за някои, за други с 6 май многото почивни дни се изчерпваха… Добре, че не бяхме сред тях! 

Почти веднага след като Оля, Явор, Сашко, Мария, Марги, Иван и Микаел си тръгнаха (с много уговорки и пъдене, оставаше им се!), се появиха Дейв (съдържателят на един откачен хостел в с. Летовник) и компания. Дейв пак беше насъбрал доброволци от кол и въже - американци, англичани и прочее. Единият беше облечен в нещо като детско костюмче с опашка, ама за възрастни. Не че от доброволците на Дейв може да се очаква нещо друго 

Мисля, че те още бяха там, когато аз си легнах, някъде към полунощ в стаята на Миро. Живко пристигна скоро, а останалите отидоха на караоке. Веднага съм заспала, но посред нощ се събудих от зверското хъркане на Миро, който явно се беше прибрал вече. Звучеше като самотно и набито животно, чак ме плашеше на моменти. Казах на Живко, че мисля да се преместя в хола - предимстава да спиш на шалте: креватът ти се намира, където решиш на момента - а той веднага се съгласи да дойде с мен. Там попаднахме на Яската, който допушваше някаква цигара. “Яска, колко е часът? Защо не спиш?” Беше към 4 през нощта, ей сега се прибирали от караокето, а Миро бил заспал в бара, затова си тръгнали…Всичко това някак променяше плана ни за тръгване рано сутринта на следващия ден, ама не се оплаквахме - все пак 6 май мина в почивка за нас, имаше един Георги за отпразнуване и всички се бориха докрай купонът да продължава… 

Ако искате да видите карта на маршрута от Ден 6, НЕ МОЖЕ, защото такава няма! Този ден си почивахме!